Там, при орлите
Искам някъде горе с теб да се рея,
над скалите при птиците волни,
от високото стръмно душата да пее
и да дишам с гръдта си доволно.
Поведи ме нагоре, там, към скалите,
по пътеките стръмни и дивни
и ще стигнем върха, и няма да питам
как се чувстват във полет орлите.
Ще приседна до теб на върха, до небето,
и ще виждам света като птица,
притаила дъха си в омая неземна,
ще попивам в очите искрици.
Свобода и небе, и вълшебство без думи,
само ти и аз, там, сред скалите,
само вятърът ще шепти помежду ни
и косите ми ще заплита.
И ще вмъкна ръката си нежно в дланта ти,
ще те пия със устни горещи,
ще се сгуша на топло във теб до гръдта ти,
там... при орлите покани ме на среща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
