Танц ли е това?

Тя:      „ - Танц ли?...  Със него?...”

Той:   „ - Танц ли?...   Със нея?...”

Всеки прави се на горд - демонстрира Его...

Мъжки пръсти по китарата препускат,
пет на грифа, пет пред акустиката куха.
Вити звуци сърцата влюбени отпускат,
леко с нежност напояват зеницата суха!

Струните трептят във ритъм нежен, но игрив,
минорните октави надълбоко във слуха се впиват!
Тръпне във душата танцов позив див!
Ноти огнени в краката като лава се разливат! 

Вокалът, дрезгав, колебанието пръска изведнъж.

Сред овации сърдечни и възгласи… Oле! Оле! Оле!

Сенки на момиче младо и на хубав мъж

към дансинга се плъзват -  държат се за ръце.

Танцуващите такта следват - тон по тон.

Дансингът в нощта измерват в стъпки млади... с динамичност...

обладани  сякаш от гласа  на певеца с огнения баритон,

телата потреперват... прилепнали в интимна неприличност...

Танц ли е това? Или два копнежа, сподавени едва

във страст и темперамент, вплетени в игра красива?...

Танц ли е това? Или покана за подялба на съдба,

 изразена във желание горещо, което между две души прелива?

Танц ли е това?

Или всеки сам флиртува  със своята мечта?

Танц ли е това?