27 feb 2007, 17:43

Танцувай с мен!

  Poesía
903 0 3
Петите ти са леки, наранени
стъпват плавно, без да ги боли...
а кръпките, по мене наслоени
падат бавно... с мен танцувай ти!

Настъпвам пак роклята си бледа
обръщам се със гръб към твоето лице,
не виждаш как сърцето ми те гледа
и танцува нежно, като копринено перце...

С воал от обич целувам стъпките гальовни,
обгръщам с огън наранените пети,
а ти изплюваш тъгите си греховни,
и тихичко прошепваш: "С мен танцувай ти!"

В различни измерения се реем,
докосваме за миг еднаквите души,
и ту мълчим вековно, ту пеем
песни, които нечути са за чуждите уши...

Но музиката спря, загасна,
на сутринта намери две сърца на повърхността,
ах, тази мъка колко е прекрасна...
Mузиката плака и запя: "Танцувай... с мен във вечността!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е така е с поезиятя-редиш,редиш рими пък каквото стане,или пък използваш някакви чудни словосъчетания като "колело от мечти","лодка от илюзии",или разни клишета.Затова не я харесвам.Неразбираема ми е.Само като погледна 22 300 стихове и ми става ясно.Имам чувство,че аз съм най некадърния,едно стихотворение не мога да напиша.Опитах да направя малка провокация,но проверяващите си бяха намясто

    Българските поети са по лесни за разбиране,защото има критика,която обяснява мотивите,символите...
  • Споделям мнението на Мая!

    Прекрасна идея, но му трябва още!
    Поздрав и успех!
  • хубава идея, но търсенето на рими я е развалило. моят съвет е след първата строфа да обмислиш и преработиш.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...