11 feb 2009, 22:07

Танцът на белия лебед

3K 0 2

Окъпано от залеза вълшебен,

красиво езерце се весели.

В него плува лебед нежен -

играе с лунните лъчи.

Ту червеникави, ту бледо сини

се сменят в приказната нощ,

а лебедът след тях се спуска,

потънал в блажен разкош.

Той гони ги, достига ги във водата,

прегръща ги, докосва ги едва...

и после заедно в тъмнината

танцуват танц на любовта.

Тъй всяка вечер, лебед нежен

в синьо езерце се весели

и там на воля си лудува

с нежни, бледи светлини.

Но залезът се сменя със зората

и езерцето пурпурно блести.

Окъпан лебедът от красотата

се влюбва в нежните лъчи.

Лъчът вълшебен го докосва

и стопля малкото сърце,

тогава лебедът вълшебен -

полита весело с криле.

Бял лебед весело танцува

със свойта ярка светлина

и тайничко й се любува

на приказната красота.

Но блясъкът къде ли се изгуби

с настъпването плахо на нощта?

И тази вечер лебедът танцува

с друга нежна светлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, лебедът е влюбен - но в коя светлина?!
  • Поетично, а лебеда със сигурност е влюбен,затуй крй него всичко тъй блести.Дано докрай, все тъй да продължи!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...