Окъпано от залеза вълшебен,

красиво езерце се весели.

В него плува лебед нежен -

играе с лунните лъчи.

Ту червеникави, ту бледо сини

се сменят в приказната нощ,

а лебедът след тях се спуска,

потънал в блажен разкош.

Той гони ги, достига ги във водата,

прегръща ги, докосва ги едва...

и после заедно в тъмнината

танцуват танц на любовта.

Тъй всяка вечер, лебед нежен

в синьо езерце се весели

и там на воля си лудува

с нежни, бледи светлини.

Но залезът се сменя със зората

и езерцето пурпурно блести.

Окъпан лебедът от красотата

се влюбва в нежните лъчи.

Лъчът вълшебен го докосва

и стопля малкото сърце,

тогава лебедът вълшебен -

полита весело с криле.

Бял лебед весело танцува

със свойта ярка светлина

и тайничко й се любува

на приказната красота.

Но блясъкът къде ли се изгуби

с настъпването плахо на нощта?

И тази вечер лебедът танцува

с друга нежна светлина...