Есента размята цигански поли,
с кръшно тяло в ритъм стар
заплува.
Като нестинарка по жаравата
върви,
картини шеметни във транс
рисува.
Твори със злато, кехлибар и
пурпур,
примесено в нефритено зелено.
А угарите черни сложи контур
на пожълтелите поляни.
С голи пръсти свири по платното
симфонията чудна на света.
Нанася свои щрихи и промени...
Лятото отмива със дъжда.
... Ала във унеса на транса
одеждите си пъстри прогори,
несетно чудните картини
погуби с парещи слани.
... Самотна, дрипава и тъжна,
раздала плод и благодат,
събра полита и си тръгна.
... На Зимата направи път!!!
© Христина Дренска Todos los derechos reservados