Есента размята цигански поли,

с кръшно тяло в ритъм стар

заплува.

Като нестинарка по жаравата

върви,

картини шеметни във транс

рисува.

Твори със злато, кехлибар и

пурпур,

примесено в нефритено зелено.

А  угарите черни сложи контур

на пожълтелите поляни.

С голи пръсти свири по платното

симфонията чудна на света.

Нанася свои щрихи и промени...

Лятото отмива със дъжда.

... Ала във унеса на транса

одеждите си пъстри прогори,

несетно чудните картини

погуби с парещи слани.

... Самотна, дрипава и тъжна,

раздала плод и благодат,

събра полита и си тръгна.

... На Зимата направи път!!!