Гледаш ме отнесен с поглед див
и ми казваш - пак мълчиш...
сподели със мене думи две,
днес кажи ми премълчаното поне.

Премълчах тогава да не те боли,
с нож да не разкъсам твоето сърце;
има мигове, в които трябва да мълчим,
да не солим раните... и куп сълзи.

Ти си много жалък... малък гот...
в стих ти отговарям колко си невеж...
искаше да бъдеш като патриот,
но цената твоя е на таралеж.

У главата нямаш ум - да бъдеш "ти"
кактуси бодливи и отровен плет,
как да ти го кажа... затова мълча
и си готвя моя обеден омлет.

11.06.2011