Таралеж
795
0
0
Гледаш ме отнесен с поглед див
и ми казваш - пак мълчиш...
сподели със мене думи две,
днес кажи ми премълчаното поне.
Премълчах тогава да не те боли,
с нож да не разкъсам твоето сърце;
има мигове, в които трябва да мълчим,
да не солим раните... и куп сълзи.
Ти си много жалък... малък гот...
в стих ти отговарям колко си невеж...
искаше да бъдеш като патриот,
но цената твоя е на таралеж.
У главата нямаш ум - да бъдеш "ти"
кактуси бодливи и отровен плет,
как да ти го кажа... затова мълча
и си готвя моя обеден омлет.
11.06.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Зарева Всички права запазени
