13 jun 2015, 19:06  

Таралежковци

872 0 3
Може би на тях приличам
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете,
и от мен не се плашете,
че бодлите страховити
всъщност с нежност са обвити.
Щом докоснеш ги с ръка
с обич, плам и доброта,
тез иглички на мига
се превръщат във слънца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • а "таралежите се раждат без бодли..."
    Бодлите са зашитна броня всъщност
    не срещу всичко от което ни боли,
    а срещу страховете ни на възрастни...

    Благодаря за поезията Таничка!
  • Таня, зарадваха ме твоите таралежковци с техните слънчеви бодлички!
    Пожелавам ти прекрасна и усмихната неделя!
  • Ведра и усмихната поезия твориш, Таня.
    Като душата ти...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...