13.06.2015 г., 19:06  

Таралежковци

867 0 3
Може би на тях приличам
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете,
и от мен не се плашете,
че бодлите страховити
всъщност с нежност са обвити.
Щом докоснеш ги с ръка
с обич, плам и доброта,
тез иглички на мига
се превръщат във слънца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а "таралежите се раждат без бодли..."
    Бодлите са зашитна броня всъщност
    не срещу всичко от което ни боли,
    а срещу страховете ни на възрастни...

    Благодаря за поезията Таничка!
  • Таня, зарадваха ме твоите таралежковци с техните слънчеви бодлички!
    Пожелавам ти прекрасна и усмихната неделя!
  • Ведра и усмихната поезия твориш, Таня.
    Като душата ти...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...