13.06.2015 г., 19:06  

Таралежковци

870 0 3
Може би на тях приличам
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете,
и от мен не се плашете,
че бодлите страховити
всъщност с нежност са обвити.
Щом докоснеш ги с ръка
с обич, плам и доброта,
тез иглички на мига
се превръщат във слънца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а "таралежите се раждат без бодли..."
    Бодлите са зашитна броня всъщност
    не срещу всичко от което ни боли,
    а срещу страховете ни на възрастни...

    Благодаря за поезията Таничка!
  • Таня, зарадваха ме твоите таралежковци с техните слънчеви бодлички!
    Пожелавам ти прекрасна и усмихната неделя!
  • Ведра и усмихната поезия твориш, Таня.
    Като душата ти...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...