13.06.2015 г., 19:06  

Таралежковци

873 0 3
Може би на тях приличам
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете,
и от мен не се плашете,
че бодлите страховити
всъщност с нежност са обвити.
Щом докоснеш ги с ръка
с обич, плам и доброта,
тез иглички на мига
се превръщат във слънца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а "таралежите се раждат без бодли..."
    Бодлите са зашитна броня всъщност
    не срещу всичко от което ни боли,
    а срещу страховете ни на възрастни...

    Благодаря за поезията Таничка!
  • Таня, зарадваха ме твоите таралежковци с техните слънчеви бодлички!
    Пожелавам ти прекрасна и усмихната неделя!
  • Ведра и усмихната поезия твориш, Таня.
    Като душата ти...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...