28 jul 2010, 22:07

Татко

  Poesía
889 0 7

"Борба" е името ти, a "Доблест" пише 

на лика ти - на нея ме научи ти.

Със непреклонна, мъжка сила да 

покорявам моите мечти.

Държа главата си високо горе,

не бягам, щом се впият в мен очи.

С радост нося твойто име,

в сърцето ми любов към теб  цъфти!

Дарил си ме с живот - безценен.

И аз дарявам те с три.

Освен баща, за мен си пастор,

ти пътя ми отдавна проясни!


                   .   .   .

Не спирам да се боря смело,

 и с пат да падна в нечии игри.

Обичам те, мой свиден татко,

            от теб започват 

                        всички мои дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...