28 jul 2010, 22:07

Татко

  Poesía
891 0 7

"Борба" е името ти, a "Доблест" пише 

на лика ти - на нея ме научи ти.

Със непреклонна, мъжка сила да 

покорявам моите мечти.

Държа главата си високо горе,

не бягам, щом се впият в мен очи.

С радост нося твойто име,

в сърцето ми любов към теб  цъфти!

Дарил си ме с живот - безценен.

И аз дарявам те с три.

Освен баща, за мен си пастор,

ти пътя ми отдавна проясни!


                   .   .   .

Не спирам да се боря смело,

 и с пат да падна в нечии игри.

Обичам те, мой свиден татко,

            от теб започват 

                        всички мои дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...