28 jul 2009, 14:06

Татко!

  Poesía » Otra
838 0 6

Един човек обичах на света,
човек препълнен с доброта.
Но напусна той света,
без дори да каже СБОГОМ!

Татко, обичам те!!!
Все още не мога да повярвам, че те няма,
бих искала да си пак при нас,
а не в черната яма.

Без баща ми чувствам, че не мога да живея,
чувствам, че не мога да копнея.
Татко, знай, че в днешни дни каквото и да правя,
НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила, нима е нужно да го забравяш, той е част от теб!
    Помни го, всичко, каквото ти е казал.
    Казал го е с безмерна любов и чистота...
    Стих-болка не коментирам.
    Бъди, мило дете!
  • много е хубаво,но ми позволи един съвет:
    ако беше посветила още едно четиристишие на болката,мисля,че е щяло да стане великолепно!
  • пиши -помага да преодолееш дупката ...знам какво е , но бъди силна и намери лъча , за да не потънеш в тъмното...
  • Тъжно! Наистина забрава не трябва да има. Смелост! Прегръщам те!
  • Хората напускат живота ни за да се запазаят за вечността!
    Тези, които обичаме ще живеят, докато сме живи и ние - защото ще ги помним.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...