28.07.2009 г., 14:06

Татко!

835 0 6

Един човек обичах на света,
човек препълнен с доброта.
Но напусна той света,
без дори да каже СБОГОМ!

Татко, обичам те!!!
Все още не мога да повярвам, че те няма,
бих искала да си пак при нас,
а не в черната яма.

Без баща ми чувствам, че не мога да живея,
чувствам, че не мога да копнея.
Татко, знай, че в днешни дни каквото и да правя,
НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила, нима е нужно да го забравяш, той е част от теб!
    Помни го, всичко, каквото ти е казал.
    Казал го е с безмерна любов и чистота...
    Стих-болка не коментирам.
    Бъди, мило дете!
  • много е хубаво,но ми позволи един съвет:
    ако беше посветила още едно четиристишие на болката,мисля,че е щяло да стане великолепно!
  • пиши -помага да преодолееш дупката ...знам какво е , но бъди силна и намери лъча , за да не потънеш в тъмното...
  • Тъжно! Наистина забрава не трябва да има. Смелост! Прегръщам те!
  • Хората напускат живота ни за да се запазаят за вечността!
    Тези, които обичаме ще живеят, докато сме живи и ние - защото ще ги помним.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...