9 jun 2008, 11:09

tazi_koqto

  Poesía » Otra
1.2K 0 7

С неприкрита насмешка във погледа

и леко учуден ме питаш:

"Малко глупаво - tazi_koqto;

това ли можа да измислиш?"

 

Ех, любими! Какво да ти кажа?

с теб бяхме за мъничко заедно...

Та (след четири дълги години),

позволи ми да ти се представя!

 

Аз съм тази, която от мъничка

с мисъл за тебе живее.

И която, макар и пораснала,

да забрави гласа ти не смее.

 

Аз съм тази, която ръката ти

в добро и във лошо държеше.

И която не я пусна никога,

при все, че ужасно тежеше.

 

 Аз съм тази, която в кръвта ти

се подписа със огнени букви.

И която сълзите ти спираше

само със краткото "Тук съм!".

 

Аз съм тази, която в сърцето си

те пази, дори да отрича.

И която до теб ще е винаги;

и която до смърт те обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...