Тази нощ
Тази нощ аз отново се срещнах със теб.
Пак дойде във съня ми - облечена в бяло.
Пак ми носеше пита от зрял слънчоглед,
а сърцето ù сякаш - бе за мен огледало...
... Във което за миг се прибра пролетта.
Всички пеещи птици във него се скриха
и усетих как с дъх ме смрази есента
и дъждът заблестя със хиляда искрици.
Скри се слънцето в твоите нежни коси.
Даже вятърът шепнещ във тях се изгуби.
По полята накапаха топли сълзи
и от тях се родиха безброй пеперуди.
Бях сгрешил и потънах във мойта вина.
Колко мъка в душата си беше стаила!
Само болка ти дадох - дори не разбра,
друга обич сърцето ми беше пленила...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Todos los derechos reservados
