16 jun 2011, 11:53

Тази нощ 

  Poesía » De amor
480 0 2

Тази нощ аз отново се срещнах със теб.
Пак дойде във съня ми - облечена в бяло.
Пак ми носеше пита от зрял слънчоглед,
а сърцето ù сякаш - бе за мен огледало...

 

... Във което за миг се прибра пролетта. 
Всички пеещи птици във него се скриха
и усетих как с дъх ме смрази есента
и дъждът заблестя със хиляда искрици.

 

Скри се слънцето в твоите нежни коси.
Даже вятърът шепнещ във тях се изгуби.
По полята накапаха топли сълзи
и от тях се родиха безброй пеперуди.

 

Бях сгрешил и потънах във мойта вина.
Колко мъка в душата си беше стаила!
Само болка ти дадох - дори не разбра,
друга обич сърцето ми беше пленила...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ужасно е тъжно, как наистина виждаш болката, която тя е събрала. Ти виждаш нея, тя вижда тебе.
  • И това го има...
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??