14 jul 2013, 21:38

Тази нощ 

  Poesía » Otra
1046 0 24

Небето над нас ще надвисне,

като птица с ранено крило.

Ще докосне косите и дъхът ще притисне,

ще се свлече на земята, като старо седло.

 

Ще го яхнем във звездната нощ,

препускайки лудо със птиците.

Обуздавайки нощната мощ,

ще влезем в на звездите зениците.

 

Ще разрежем на Луната косите,

за да свети само за нас.

На морето ще скрием вълните,

заглушаващи нашия глас.

 

Ще намигна на всяка звезда,

а тя ще угасне засрамена.

Ще ме гледа със злоба нощта,

че днеска остава измамена.

© Естрея Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??