Тази нощ
Небето над нас ще надвисне,
като птица с ранено крило.
Ще докосне косите и дъхът ще притисне,
ще се свлече на земята, като старо седло.
Ще го яхнем във звездната нощ,
препускайки лудо със птиците.
Обуздавайки нощната мощ,
ще влезем в на звездите зениците.
Ще разрежем на Луната косите,
за да свети само за нас.
На морето ще скрием вълните,
заглушаващи нашия глас.
Ще намигна на всяка звезда,
а тя ще угасне засрамена.
Ще ме гледа със злоба нощта,
че днеска остава измамена.
© Естрея Ангел All rights reserved.
Поздрав!
