Jul 14, 2013, 9:38 PM

Тази нощ 

  Poetry » Other
1059 0 24

Небето над нас ще надвисне,

като птица с ранено крило.

Ще докосне косите и дъхът ще притисне,

ще се свлече на земята, като старо седло.

 

Ще го яхнем във звездната нощ,

препускайки лудо със птиците.

Обуздавайки нощната мощ,

ще влезем в на звездите зениците.

 

Ще разрежем на Луната косите,

за да свети само за нас.

На морето ще скрием вълните,

заглушаващи нашия глас.

 

Ще намигна на всяка звезда,

а тя ще угасне засрамена.

Ще ме гледа със злоба нощта,

че днеска остава измамена.

© Естрея Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??