Тази вечер
Тази вечер,
когато души ме самотата
и котката дреме пред вратата.
Тази вечер,
ме парят мигове вълнения
и любовни опиянения.
От онази вечер,
когато времето бяхме спрели
със целувки и любовни трели
и вплетени тела в екстаз,
говореха без думи те за нас.
Но тази вечер,
когато пак смее се луната,
а мен измъчва ме самотата,
ще тръгна аз с ефирна дреха
към теб по лунната пътека.
И може би на идния завой
ме чакаш, за да бъдеш
само мой...
Тази вечер.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados
