Тази вечер,
когато души ме самотата
и котката дреме пред вратата.
Тази вечер,
ме парят мигове вълнения
и любовни опиянения.
От онази вечер,
когато времето бяхме спрели
със целувки и любовни трели
и вплетени тела в екстаз,
говореха без думи те за нас.
Но тази вечер,
когато пак смее се луната,
а мен измъчва ме самотата,
ще тръгна аз с ефирна дреха
към теб по лунната пътека.
И може би на идния завой
ме чакаш, за да бъдеш
само мой...
Тази вечер.
© Дора Ефтимова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
