kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
25 may 2007, 7:54

Те спореха 

  Poesía
591 0 3
В млечна нощ,
по-сива от ден,
когато мъглата
облива всички луни
и се сипе по мен,
аз наблюдавам
откъслечни пламъци
от кибритени клечки,
които, изгаснали
в скорошна буря,
спорят с реклами
бледо неонови-
не високи,
по-скоро извисено
натрапени в...
човешките погледи-
висшите билбордове.
Клечките спомнят си
как дрипав циганин
в задушното утро
запалил цигара
по пътя към...
горделивото бъдеще,
за него-път към
...строежа
С две от тях
разгорил първата си
цигара...изхвърлил
кибритените угарки
в основите на неона
и избухнал-
по цигански,в смях.
Клечките сега спорят
с дамата на пилона,
която всяка
сутрин на всеки
се усмихва силиконово.
Обгорялата клечка
гордо исписква,
че си има история,
другата изнася трактат
за важността от историята,
а русата прихва:
"До утре сутрин
ще ви помете
метлата на някоя
циганка,мен ще ме
гледат още хиляди мутри!"

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??