Те спореха
по-сива от ден,
когато мъглата
облива всички луни
и се сипе по мен,
аз наблюдавам
откъслечни пламъци
от кибритени клечки,
които, изгаснали
в скорошна буря,
спорят с реклами
бледо неонови-
не високи,
по-скоро извисено
натрапени в...
човешките погледи-
висшите билбордове.
Клечките спомнят си
как дрипав циганин
в задушното утро
запалил цигара
по пътя към...
горделивото бъдеще,
за него-път към
...строежа
С две от тях
разгорил първата си
цигара...изхвърлил
кибритените угарки
в основите на неона
и избухнал-
по цигански,в смях.
Клечките сега спорят
с дамата на пилона,
която всяка
сутрин на всеки
се усмихва силиконово.
Обгорялата клечка
гордо исписква,
че си има история,
другата изнася трактат
за важността от историята,
а русата прихва:
"До утре сутрин
ще ви помете
метлата на някоя
циганка,мен ще ме
гледат още хиляди мутри!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени