29 sept 2010, 13:36

Театър

  Poesía
786 0 10


                                        ...



Зад тежката проскърцваща завеса,

трепереща от затаен пред нея дъх,

актьорът мълчаливо вчеса

душата си, облечена във друг.

И мислите му тихо шумоляха

със реплики от нечий драматург,

че след клакьорите ще свърши фарса,

размит в катарзисния смут.

Започва първо действие... насетне

актьор си Ти, а сцената - живот.

Декорът същия. Прожекторът надвесен.

А публиката чака теб.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, поздрави и от мен, Искра! Много добро!
    "актьорът мълчаливо вчеса
    душата си, облечена във друг."
    .......
  • Смей се и светът ще се засмее заедно с теб; плачи и ще плачеш сам.Много ми хареса.Има си всичко красота, поезия любов. Браво!!!
  • Аплодисменти!
  • Благодаря ви!Тоше, има нещо такова.Благодаря!
  • Първите четири стиха са много добри, чувства се напрежение и всичко друго, както си трябва. Ама това "нечий драматург" иска редакция.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...