29 sept 2010, 13:36

Театър

  Poesía
778 0 10


                                        ...



Зад тежката проскърцваща завеса,

трепереща от затаен пред нея дъх,

актьорът мълчаливо вчеса

душата си, облечена във друг.

И мислите му тихо шумоляха

със реплики от нечий драматург,

че след клакьорите ще свърши фарса,

размит в катарзисния смут.

Започва първо действие... насетне

актьор си Ти, а сцената - живот.

Декорът същия. Прожекторът надвесен.

А публиката чака теб.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, поздрави и от мен, Искра! Много добро!
    "актьорът мълчаливо вчеса
    душата си, облечена във друг."
    .......
  • Смей се и светът ще се засмее заедно с теб; плачи и ще плачеш сам.Много ми хареса.Има си всичко красота, поезия любов. Браво!!!
  • Аплодисменти!
  • Благодаря ви!Тоше, има нещо такова.Благодаря!
  • Първите четири стиха са много добри, чувства се напрежение и всичко друго, както си трябва. Ама това "нечий драматург" иска редакция.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...