Театър
...
Зад тежката проскърцваща завеса,
трепереща от затаен пред нея дъх,
актьорът мълчаливо вчеса
душата си, облечена във друг.
И мислите му тихо шумоляха
със реплики от нечий драматург,
че след клакьорите ще свърши фарса,
размит в катарзисния смут.
Започва първо действие... насетне
актьор си Ти, а сцената - живот.
Декорът същия. Прожекторът надвесен.
А публиката чака теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
