13 jul 2011, 23:06

Театър

  Poesía » Otra
601 0 2

На внучката ми Десислава

 

Ти ме питаш, моя малка Деси:

- Кажи, какво животът представлява?

Ще отговоря аз на твойте интереси,

тъй както на дете се обяснява...

Земята е една въртяща сцена,

животът тук театър разиграва.

И всички хора в него са артисти -

кой до кога на сцената остава,

от ролята най-вече ще зависи

и от това, как той я изпълнява.

Едни играят най-големи роли -

наричат ги изтъкнати артисти,

участват други само в епизоди,

а трети са на сцената статисти...

Суфльорът за какво е, зад кулиси

щом винаги е скрит?!

                                О, за какво ли,

на него чакат някои артисти,

щом са несигурни във свойте роли.

Той шепне им кога какво да правят

и репликите как да произнасят,

кога да падат и да се изправят,

да се прегръщат, бой да си нанасят...

Но всички тук признават режисьора -

макар местата, думите си знаят.

Той направлява всичките актьори

как трябва ролите си да играят...

В театъра са нужни сценографи -

декори да поставят и да сменят.

Необходими са и фотографи -

най-силните моменти да заснемат.

И трябват сценаристи, драматурзи -

пиесите които съчиняват.

И също полевъди, металурзи -

на всички хляба да осигуряват...

Сега разбра, не си озадачена -

животът е комедия и драма.

И тебе чака таз житейска сцена,

щом порастеш и станеш ти голяма...

 

Кажи, избра ли вече свойта роля?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам те, Славка!От това по- добро обяснение здраве му кажи.Много харесах !
  • "Ще отговоря аз на твойте интереси,
    тъй както на дете се обяснява..."

    да, и аз съм шаран и се хванах......

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...