Jul 13, 2011, 11:06 PM

Театър

  Poetry » Other
600 0 2

На внучката ми Десислава

 

Ти ме питаш, моя малка Деси:

- Кажи, какво животът представлява?

Ще отговоря аз на твойте интереси,

тъй както на дете се обяснява...

Земята е една въртяща сцена,

животът тук театър разиграва.

И всички хора в него са артисти -

кой до кога на сцената остава,

от ролята най-вече ще зависи

и от това, как той я изпълнява.

Едни играят най-големи роли -

наричат ги изтъкнати артисти,

участват други само в епизоди,

а трети са на сцената статисти...

Суфльорът за какво е, зад кулиси

щом винаги е скрит?!

                                О, за какво ли,

на него чакат някои артисти,

щом са несигурни във свойте роли.

Той шепне им кога какво да правят

и репликите как да произнасят,

кога да падат и да се изправят,

да се прегръщат, бой да си нанасят...

Но всички тук признават режисьора -

макар местата, думите си знаят.

Той направлява всичките актьори

как трябва ролите си да играят...

В театъра са нужни сценографи -

декори да поставят и да сменят.

Необходими са и фотографи -

най-силните моменти да заснемат.

И трябват сценаристи, драматурзи -

пиесите които съчиняват.

И също полевъди, металурзи -

на всички хляба да осигуряват...

Сега разбра, не си озадачена -

животът е комедия и драма.

И тебе чака таз житейска сцена,

щом порастеш и станеш ти голяма...

 

Кажи, избра ли вече свойта роля?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те, Славка!От това по- добро обяснение здраве му кажи.Много харесах !
  • "Ще отговоря аз на твойте интереси,
    тъй както на дете се обяснява..."

    да, и аз съм шаран и се хванах......

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...