20 jul 2013, 18:33

Театър

  Poesía
1.2K 0 2

         

  ТЕАТЪР

  

Всичките роли,

изложени

                голи,

                      в анфас

и показани

              с някакъв свян

на  тълпа

      режисьори

                      без глас

наказани

          да реят със блян

в небесни простори

постлани

              с  мъгла,

скрила изкусно

 гений залял със вода

  албум

       от нежни,

              снежни цветя.



                                                                                             14 юли, 2006 г.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Порчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • „Четеш и откриваш – себе си. … И усещаш как един по един бодлите се забиват в сърцето, но тази болка е хубава.
    Защото поезията е хубава...
    И я има!”
    Никифоров, вслушай се в мъдрите думи на приятеля си Найден Найденов, осмисли ги, извади си поука и не се излагай, човече, дребнаво, мъничко, човече!
  • УжасТ и безумие!
    Порчев, това какво трябва да е? ... и, апропо, това не е въпрос само към теб...
    ... абе що не пишете по човешки ми дърляте думите с некви и вам непонятни думи и изрази....
    Таня?!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...