Волята си над волна птица надвеси
и нощта прегърна града зад черна завеса.

Театърът за днес отмина!
Ала чакам новото начало
с огън в зората изгоряло.

И сълза в сълзи по-горещи ме отвежда,
докато слънцето не разтопи тъмната одежда.

Разпилявам навред самота,
докато силно блести лунна светлина.

С песни на птица разбулвам деня.
Целувам пак нежно огъня,
по устните ми остава вкусът на пещта.

И беда беди зове,
докато кърви моето сърце.

Душата ми гние дълбоко в тъгата,
скрита за кулисите на студенината.
Чупя яростно леда в стената,
заради прегръдка гореща със зората,
но остава тайнствена, розова загадка.

Разпокъсани писма допирам до ледено лице.
Разтривам снега в замръзналите ръце.
Разкъсва ми се пак душата
между гордостта и самотата!