Сенд (Георги Стоянов)
318 3022
27 ago 2019, 9:04  

Теб 

  Poesía » De amor
1426 7 41

 

Сънувам те, преди съня,

обхваната от тръпки сладки.
Целувам звездните ти стъпки,

рисувам те с дъждовни капки.
Пропадам в твоето небе,

безкрайно, нежно и безцелно.
Летя с душата на дете.

И те обичам. Безпределно.
 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И това, което никой не забеляза е, че написаното горе, може да бъде изречено в еднаква степен и от мъж, и от жена. Съвсем универсално обяснение е.
  • Дупката си търси гвоздеят или обратното. Но “дупката” звучи двусмислено, което ме развеселява. И така... след веселите коментари... ми дойде идеята за хумористичен разказ.
  • Искаш да кажеш дупката, търси се гвоздеят
  • Хайде сега, пак мъдри сентенции!
    Съветите са желателни, но не са задължителни. Явно, в тези два реда е гвоздеят, но още не съм решил, какво точно да избера.
    Харесва ми и дивотията на щурачето. Вдъхновява ме за нови подвизи.
  • Душа сака е много близко до Душа саката :р Тъй че, ако не си сакат никой няма да ти предлага патерици ха ха
  • Или, както каза:
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Пиши си, както ти душа сака!

    Но ми беше много интересно, да чуя мненията ви. Благодаря!
  • Целувам босите ти стъпки, рисувам те с дъждовни капки
    Относно мненията в коментарите, споделям казаното от Бърнс, интелигентните хора ценят съветите, пресяват ги и извличат есенцията, защото имат естествен стремеж към съвършенство.
  • това е кашпа за садене на цветя!

    шегувам се и за двете!
  • Щом рейтингът не е критерий за качество, какъв е смисълът от съществуването му?
    Пепи, орисване, не означава намокряне.
    “Целувам ти циментовите стъпки,
    и пълня ги с дъждовни капки”
    Това вече е бетон!
  • и прашните стъпки като ги ориса с дъждовни капки ще стане кал 😂

    много е романтично! 😂
  • Тук има много произведения с висок рейтинг и много гласове, които не струват. Има и много други качествени произведения, които са изгубени в огромния поток... Това не е критерий. Лично трябва да си усещаш нещата.
    п.п. “Целувам прашните ти стъпки,
    орисвам ги с дъждовни капки” - това е хубаво, но и брилянтните ми харесаха.
  • Когато има няколко варианта на нещо написано, е трудно авторът да прецени, кое е най-добро. Може да му харесват всичките. Може, в момента, да не намира точна дума. Тогава е добре, някой да му подхвърли идея или да изкаже мнение. Никой не бълва само шедьоври. Когато се натрупат над петстотин стихотворения, значи има доста пълнеж. Изморително е, чисто физически, да се четат. А ако са две, три хиляди, това си е графомания. В този смисъл, добре е да се поразчисти и тези с рейтинг под десет, например, да се премахнат. Но това си е мое мнение, което не натрапвам на никого.

    “целувам звездните ти стъпки,
    орисвам те с дъждовни капки”
    /Трети вариант, който също ми харесва и ми хрумна по-късно/
    “Целувам прашните ти стъпки,
    орисвам ги с дъждовни капки”
    /Четвърти вариант и т. н./
  • Много е хубаво!
  • Хареса ми стихотворението. Колкото до поучаването, много е важно човек сам да си пресее кои мнения му носят стойност на него. Трябва да се внимава, защото невинаги коментиращият е разбрал нещо/всичко. Но това не значи да се пада в капана на обясненията, който е в това да ти поискат разяснение, и после да ти кажат "то щом има нужда, значи това говори само̀ по себе си, че не са ти добре нещата"... А това е порочно опростенческа логика, която няма място в едно творческо начинание. Хората, които мислят така, не осъзнават, че този подход на посяване на съмнение за качеството, е приложим за всяка и която и да е публикация, от което и те самите не са застраховани. Не всеки ще разбере всичко, което не значи, че има световна конспирация срещу неразбралия да се почувства непълноценен като се пише по-..."сложно". Поздрави!
  • Защо да излизаш от себе си? Не схванах... Съчетанието ти предвид и разяснението което му даде имаше логика и смисъл, които са се изгубили в новите редове.
    И не разбрах това с триенето на произведения, че нямало достатъчно интерес.. Никой живот в който трябва да слагаш балончета в които има обяснения, не е хубав живот. Твоите хора ще си те разбират и без обяснения. Това и в личния живот важи, и в изкуството.
  • Не знам. В поезията няма абсолютна логика и ѝ отива, да е отвлечна, имагинерна, а понякога и неразбираема. Но връзката автор-читател, е по-скоро емоционална. Никой не знае, кое точно словосъчетаване, ще отприщи емоциите. Затова, поезията е “джазова”, нали Шефе? Пълна импровизация. Отворен съм за всякакви мнения, критика и препоръки, защото не мога да се видя отстрани. Не мога да изляза от себе си.
  • Поздравления, прочетох с удоволствие.
  • Не разбирам какъв смисъл би имало от даден стих, ако към него има обяснения... Всеки да си го тълкува както сам си го усеща. Никакви разтълкувания на автора! Хубав стих!
    п.п. Не винаги приемайте чуждата гледна точка като ви се даде съвет. Изцяло се е променил смисъла на това което е било (от това което чета по-надолу в коментарите).
    (Аз не бих променила стих, ако съм го написала импулсивно за любимия... заради ничие мнение или съвет)
    Успех, Сенд!
  • Ауууу... Инфантилност!
    Изводът е един. Любовни обяснения се правят, само след редакция от любимата. Иначе, в суров вид, не се приемат!
  • Може просто пътя да не е асфалтиран ... Забавлявайте се.... На мен ми хареса безсилието на влюбения мъж да изрази безпределността на привличането, затова и стихът носи съвсем малко инфантилност, която му отива .
  • Краси почти ме разбра. Диамантеният прах е силно абразивен и не е за препоръчване. Съвсем обикновен прах е, от топуркането по черните житейски пътища.
    Което предполага, че любимата е обикновена селянка, в добрия смисъл на думата.
    Мога да разтълкувам смисъла на всяка думичка, ако е необходимо.
  • Не. Вентилатора :р
    Ина, за чупките си права ха ха
  • Брилянтът пречупва светлината по най-красивия оптичен начин и затова е толкова желан, а прахът може и да е диамантен
  • Не, не! Не искам нито с дъждовни, нито с росни! Брилянтни предполага разноцветен блясък. Прахът е символ на бита и грижите. Отмиваш грижите и битието, и летиш в облаците. Ти... когато се любиш... си мислиш, че трябва да пуснеш пералнята ли?
  • Твоята любима с прашасали стъпки ха ха Но иначе сладко-тръпнеща :р
    Не знам какво си мислил, но си изразил безсмислие. Ето проследявайки мислите ти как биха били изразени: Целувам жадните ти стъпки и пълня ги с дъждовни капки.
    Край на предаването
  • Ти си при декорите и ти звучи бутафорно. На мен ми е искрено и истинско, защото си мислех за моята любима.
  • Най-вече трябва да са искрени, а тук си набутал пълнежи, запушвал си дупките с квото ти падне Когато човек е искрен, всичко е истинско и звучи истински, а не бутафорно
  • Да не съм луд, да си обяснявам стихотворенията!
    Предполагам, че съм написал някакво обяснение в любов. По принцип, тези обяснения са глупави, но емоционални. Не е нужно жените да ги разбират.
    Опс... три пъти употребих “обяснявам”, по принуда.
  • Забравих да питам какви са тия прахоляци, прашни стъпки или опрашени? И този брилянтин в прахоляка. Никва връзка не откривам, подозирам пълнежи? Имам предложение, но вече си ги пестя и не ги раздавам на всеки.
  • По финален финал от този, не знам.
    Ей, ама наистина не ги разбирам жените! Що не се изразяват конкретно и ясно?! Едната ми обяснява, че всички са на почивка, другата ми е сърдита, а на третата не ѝ е финално.
    Само Краси забеляза брилянтите.
  • Липсва финален ред, но предполагам, че като кацнеш ще го напишеш
  • Не знам защо се сърдиш, честна дума! Трудно разбирам жените.
  • Целувам прашните ти стъпки
    и пълня ги с брилянтни капки.
  • Точно това казвам. Често качвам, което си е моя грешка. Един път в месеца е предостатъчно. Не се ядосвай! Изтрих го, защото не ми хареса, като отлежа малко. Като напишеш нещо, бързаш да го качиш, защото още те държи емоцията. Като го погледнеш отстрани, нищо особено и отива в коша. Съвсем нормално е.
  • Има много начини за съхраняване. Трият те, защото си палавичка. Писането успокоява пишещия, но нямам нужда от подобна терапия. Животът е много по-сладък, от виртуалните изцепки.
  • Как можеш, да не ми вярваш?!
    Пишеш, пишеш... натрупва се количество... сто ,
    двеста стихотворения, на които сам не им знаеш дирите, камо ли да ги четеш. Нека останат двадесет, но да са - най доброто.
  • "На вкус и цвет..." .Ама в крайна сметка решението си е твое
  • Така е, но профилактичното почистване на профила, никак не е лошо. Има неща, които просто са пълнеж.
  • Не ги изтривай, Сенд! Хората са отпускарски настроени, по- малко публикуват, по- малко четат. Радват се на оставащите топли и слънчеви дни.
  • Безпричинно е, но мисля да изтрия и други, към които няма особен интерес.
Propuestas
: ??:??