Теб те има...

Теб те има...

Теб те няма и в душата ми е празно,
празно е, и като в пещера е мрачно, тихо...
Не виждам светлината аз във дъното,
нито чувам песните на птичките отвъд...
Къде си ти, любов?! Къде? 
Търся те във времето, в безкрая, във сърцето си
и ти си там, тихичко приседнал, ти си вътре
и шепнешком ми казваш колко ме обичаш...
Ах колко чаках да се появиш, да стоплиш двете ми ръце,
да сгрееш замръзналата ми душа и да ми дариш своето сърце!
Чаках те, не с дни, месеци, години,
чаках те със векове!
И накрая те намерих, любов! Намерих те!
Ти си тук, усещам те, докосвам те, обичам те!
Появи се и живота ми вече има смисъл,
имам сили да живея, да се боря, да се смея!
Има смисъл и когато падам, защото ти си тук и ще ме хванеш!
Ще бъдеш моята опора, а аз ще бъда твоята.
Взаимно сила ще си подарим, 
и в този мрачен свят любов ще си дарим!
Не ме оставяй никога, любов! Без тебе аз не мога!
Без теб съм като ангел паднал без криле,
а ти ме караш да летя!
Запомни, любов, че ти си моето всичко, не само днес,
не само сега, но и утре, и всички останали дни след утре!
Ти си моето момче!