Теб те има...
Теб те няма и в душата ми е празно,
празно е, и като в пещера е мрачно, тихо...
Не виждам светлината аз във дъното,
нито чувам песните на птичките отвъд...
Къде си ти, любов?! Къде?
Търся те във времето, в безкрая, във сърцето си
и ти си там, тихичко приседнал, ти си вътре
и шепнешком ми казваш колко ме обичаш...
Ах колко чаках да се появиш, да стоплиш двете ми ръце,
да сгрееш замръзналата ми душа и да ми дариш своето сърце!
Чаках те, не с дни, месеци, години, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация