5 jul 2006, 22:33

ТЕБЕ ПИТАМ

Poesía

1.3K 0 12

ТЕБЕ ПИТАМ

Ти, който ни извайваш неуморно
и вдъхваш ни диханието живо,
Ти, който ни оставяш на свободно
при съвестите сресани накриво.

Устоите морални се разклащат
видя ли ни с очите прозорливи,
как мъжките портфейли си разплащат
любовници за суми приемливи!?

Под Твоята божествена вселена,
видя ли босоногото хлапаче,
привило се до майка примирена,
а в пазвата й друго гладно плаче!?

Та Тебе питам, Боже вездесъщи,
за древната ни земна проклетия!?
Човечецът във храма се прекръсти,
да бъде, па макар и в немотия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

zlati_ival (Златка Вълкова)

Колко хубав и въздействаш стих. ПОЗДРАВЛЕНИЯ НАЙ-ИСКРЕНИ.

2006-07-30T20:53:47+03:00
^SUNSHINE^ (Яна)

Извинявай, че съм те разбрала погрешно.../изтрих коментара/...и..Всичко си го правим сами. Поне според мен. Живеейте в мир със себе си, с останалите хора, с Господ.
Поздрави, Мили.

2006-07-06T16:41:48+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Благодаря на всички за коментарите!
Знам ,че това са последствията от грехопадението.Благодаря ,че го прочетохте!

2006-07-06T15:35:46+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Силно стихотворение, Мили! Няма човешки отговор на въпросите, които поставяш, и същевременно могат да бъдат дадени хиляди обяснения. А според мен, отговорът е един, и той е, че Бог ни е дарил със свободна воля! Ние избираме живота си, ние си го правим такъв, какъвто е. И не е грижа на Твореца да води всекиго за ръчичка. Не и в житейските несгоди!

2006-07-06T14:01:46+03:00
Романтик (Христо Костов)

Силен стих!!! Много истина!!!

2006-07-06T12:50:03+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0