5 июл. 2006 г., 22:33

ТЕБЕ ПИТАМ

1.3K 0 12

ТЕБЕ ПИТАМ


Ти, който ни извайваш неуморно
и вдъхваш ни диханието живо,
Ти, който ни оставяш на свободно
при съвестите сресани накриво.

Устоите морални се разклащат
видя ли ни с очите прозорливи,
как мъжките портфейли си разплащат
любовници за суми приемливи!?

Под Твоята божествена вселена,
видя ли босоногото хлапаче,
привило се до майка примирена,
а в пазвата й друго гладно плаче!?

Та Тебе питам, Боже вездесъщи,
за древната ни земна проклетия!?
Човечецът във храма се прекръсти,
да бъде, па макар и в немотия.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко хубав и въздействаш стих. ПОЗДРАВЛЕНИЯ НАЙ-ИСКРЕНИ.
  • Извинявай, че съм те разбрала погрешно.../изтрих коментара/...и..Всичко си го правим сами. Поне според мен. Живеейте в мир със себе си, с останалите хора, с Господ.
    Поздрави, Мили.
  • Благодаря на всички за коментарите!
    Знам ,че това са последствията от грехопадението.Благодаря ,че го прочетохте!
  • Силно стихотворение, Мили! Няма човешки отговор на въпросите, които поставяш, и същевременно могат да бъдат дадени хиляди обяснения. А според мен, отговорът е един, и той е, че Бог ни е дарил със свободна воля! Ние избираме живота си, ние си го правим такъв, какъвто е. И не е грижа на Твореца да води всекиго за ръчичка. Не и в житейските несгоди!
  • Силен стих!!! Много истина!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...