8 abr 2007, 23:57

ТЕЛЕФОН

  Poesía
924 0 13
Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми -  бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...

Твоят глас, заключил като тайна
в себе си - преграда между нас...
Той все мълчи, сърдит ми е навярно,
че жаден поглед в него впил съм аз.

Стои и чака ме да го помоля,
сам да му разкрия твоят код...
По-силен е от мен и има воля,
а част е от съвместният живот...

Посягайки към цифрите застивам -
това са десет парещи сълзи...
Едва тогава смисъла намирам -
повикам ли те, ще го заболи...

Ревнува ме! Мълчиш за мен и него...
Стоиме двама в лични самоти...
Аз утре се надявам да съм с тебе,
а него цял живот ще го боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...