9 abr 2009, 21:02

Телефонът 

  Poesía
516 0 3

Телефонът запя продължително!
Нещо трепна във моите гърди,
но тревогата беше фалшива –
беше грешка, да, грешка, уви...
А пък аз си помислих, че...
Виждаш ли...
Някой днес се е сетил за мен.
Не изпълнил дълга си във ъгъла,
телефонът замлъкна смутен...

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??