Телефонът на тати
ТЕЛЕФОНЪТ НА ТАТИ
... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет,
а тати беше влюбен във звездите по нейния, одран от век, дисплей,
понякога бе просто ненаситен да ми рече в слушалката: – Здравей! –
говореше за щяло и нещяло! – като че ли бе шеф на „Теленор”,
когато чуех късото му: – Ало? – в мен млъкваше и ангелският хор,
доде един ден телефонът падна от шепата му – в скутите на Бог,
и всяка нощ – от тъпото зарядно! – започна да ме удря вкъщи ток,
изчезна нейде лунната гондола – и в моя сън се стелнаха вълни,
и днес, насън да чуя „Баркарола”, аз знам – от Рая тати ми звъни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
