Тетива и струни
Самотен воин в нощ безлунна
препускаше на среща със Смъртта...
А китарата му тънкострунна,
от жал помръкваща, бездумна,
за нежните му пръсти закопня...
Потъна в спомените си войника...
За мелодичните й трели!
Чу романтиката как го вика...
Но Разумът просъска: "Стига!
Със струни бой не се печели"...
На сетната си бран преди пожара, ...