28 jun 2024, 9:10

Тези сини очи

509 0 0

Гледам през нощта нагоре,
тупти сърцето – без умора.
Луната свети, блестят звездите..
А аз, си мисля за очите...
По сини от безоблачно небе...
Невинни – като душата на дете...
Гледаш в сянката на гъстите ресници

и проблясват чудните зеници,

много топли са и много са красиви,

реални са, истински и живи.
Искам ги, даже ги сънувам,

как оглеждам се във тях и ги целувам.

По-различни са от всички други,

сякаш безкрайното небе, събрано е във тях,

моят свят открих в мига…
… в който ги съзрях…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...