28 июн. 2024 г., 09:10

Тези сини очи

515 0 0

Гледам през нощта нагоре,
тупти сърцето – без умора.
Луната свети, блестят звездите..
А аз, си мисля за очите...
По сини от безоблачно небе...
Невинни – като душата на дете...
Гледаш в сянката на гъстите ресници

и проблясват чудните зеници,

много топли са и много са красиви,

реални са, истински и живи.
Искам ги, даже ги сънувам,

как оглеждам се във тях и ги целувам.

По-различни са от всички други,

сякаш безкрайното небе, събрано е във тях,

моят свят открих в мига…
… в който ги съзрях…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...