Obra no adecuada para menores de 18 años
Сълзи по бузите се стичат,
сълзи, червени като кръв,
сълзи от тежката раздяла,
сълзи - сърцето плаче с глас.
Трагичен край,
погребана любов,
а с нея аз и ти сме
гроб до гроб.
Затвор - окови, стегнали сърцето,
бодлив трън - камбанен звън,
бавно свещ догаряща в тъмнината,
черен мрак и дъх студен.
Проклятие, тегнещо във мрака,
светкавица и гръм,
пропадаш в бездната огромна,
дявол, идва моят ред.
Проклет бъди,
вратите Ада си отваря.
Мрачна сила душата ми обзема,
със дявола в съюз ще встъпя аз.
to be continued...
Нож на масата до мене
вик пронизва...
сърцето стене.
Мрачна мисъл през ума минава
лъска острие в тъмната стая.
Навън вали, нощта студена,
болка във душата наслоена,
мисъл за жестоко отмъщение,
горящо като свещ във мене просветление.
© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Todos los derechos reservados