The human game (Човешка игра)

Аз ще те помня... теб и твоето достойнство...

Ще помня колко бе трудно да те спечеля...

да те накарам да признаеш коя съм...

Бях мисъл, преминала през теб,

бях чувство, докоснало сърцето ти...

Бях трепет на твоето съзнание...

Ще помня колко пъти ме накара да те моля да останеш.

Да те моля да се върнеш отново при мен... за да си тръгнеш пак...

Ще помня погледа, с който ме изгаряше,

очите, с които ме обгръщаше...

Ще те помня сега, дори падаща пред теб,

ще помня ръката ти, която аз не пожелах.

Ще помня колко пъти ми повтаряше, че те обичам...

и колко пъти аз отричах...

Аз ще те помня... но сега си върви.

Ще те помня, но не искам да забравя себе си.

Не искам да проклинам мига, в който те докоснах,

мига, в който ме поиска...

Ще те помня теб... толкова красив и толкова зъл.

Ще те помня... там, където си...

в миналото и там си остани.

Аз ще те помня... ти остави част от себе си в мен

и всичко след теб е вече забравено.

Но не и ти... аз ще те помня,

но не ще подам ръката си към теб,

защото ако ме докоснеш с очите си, отново аз ще се предам...

Аз ще те помня...  теб и твоята игра... човешката игра.