6 jul 2008, 12:08

the other side

788 0 9

Доста се поразходих

Преди да тръгна

И след като се върнах

Беше оставен телефонен номер

на който щяха да ми отговорят на всичките въпроси

Ама даваше непрекъснато заето

После маркирах времето

На липси

На цветове

На март

и никакви други месеци

а Той се разсърди и забрави

Все пак стената е Стена

издигната високо

а не някакво препятствие за прескачане

Или усмивка

Или дъжд

обратната страна на луната

Е едно разтегливо понятие Студ

разходено по гладка повърхност сребърно

А аз предпочитам

да спирам вятъра за кратка целувка

и  мили реплики

Обичане

По предопределеност

17

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...