6 jul 2008, 12:08

the other side

785 0 9

Доста се поразходих

Преди да тръгна

И след като се върнах

Беше оставен телефонен номер

на който щяха да ми отговорят на всичките въпроси

Ама даваше непрекъснато заето

После маркирах времето

На липси

На цветове

На март

и никакви други месеци

а Той се разсърди и забрави

Все пак стената е Стена

издигната високо

а не някакво препятствие за прескачане

Или усмивка

Или дъжд

обратната страна на луната

Е едно разтегливо понятие Студ

разходено по гладка повърхност сребърно

А аз предпочитам

да спирам вятъра за кратка целувка

и  мили реплики

Обичане

По предопределеност

17

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...