Jul 6, 2008, 12:08 PM

the other side

782 0 9

Доста се поразходих

Преди да тръгна

И след като се върнах

Беше оставен телефонен номер

на който щяха да ми отговорят на всичките въпроси

Ама даваше непрекъснато заето

После маркирах времето

На липси

На цветове

На март

и никакви други месеци

а Той се разсърди и забрави

Все пак стената е Стена

издигната високо

а не някакво препятствие за прескачане

Или усмивка

Или дъжд

обратната страна на луната

Е едно разтегливо понятие Студ

разходено по гладка повърхност сребърно

А аз предпочитам

да спирам вятъра за кратка целувка

и  мили реплики

Обичане

По предопределеност

17

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...