5 feb 2008, 17:20

Ти

  Poesía
1K 0 3

Едно усещане за лекота,

една изпълваща ме радост...

едно спокойствие и красота

в душата ми ти винаги пораждаш.

 

Когато срешнат ме очите ти, няма

друг около нас, потъвам опиянена в

дълбините им и си мечтая вечно да остана в тях.

Когато ме погалят пак ръцете ти, за нежност друга

аз не бих мечтала... и плуваща във облаци, светът за

мен прекрасен става.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По съдържание е много искрено и вълнуващо.
    Още по-добро ще бъде, ако вторият куплет се напише в ритъма на първия. Ти можеш това, сигурна съм. Поздрав!
  • Браво и от мен
  • Чудесно и от сърце!Браво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...