Едно усещане за лекота,
една изпълваща ме радост...
едно спокойствие и красота
в душата ми ти винаги пораждаш.
Когато срешнат ме очите ти, няма
друг около нас, потъвам опиянена в
дълбините им и си мечтая вечно да остана в тях.
Когато ме погалят пак ръцете ти, за нежност друга
аз не бих мечтала... и плуваща във облаци, светът за
мен прекрасен става.
© Меги Ризова All rights reserved.
Още по-добро ще бъде, ако вторият куплет се напише в ритъма на първия. Ти можеш това, сигурна съм. Поздрав!