11 ago 2013, 16:53

Ти 

  Poesía » De amor
639 0 4

                          

        

                    Ти приличаш на дива трева

                     и ухаеш на росна ливада.

                     Свеждам кротко пред тебе глава

                     и изгрява във нас любовта ни.

  

                    Звездочела от лято и сън,

                    босонога, в жарава копнежна.

                    Зазорява ли, нощ ли е вън,

                    звездопад ли е - шеметно нежен.

  

                    Аз сънувам ли, теб ли докосвам,

                    вплели огън и устрем съдбовен

                    над гори и морета се носим

                    и изгаряме в танца любовен.

  

                    Ако мина през река от забрава

                    и сърцето си в камък превърна,

                    пак ликът ти във мен ще остане

                    и душата ми нежна ще върне.

© Вяра Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??