Ти
Ти приличаш на дива трева
и ухаеш на росна ливада.
Свеждам кротко пред тебе глава
и изгрява във нас любовта ни.
Звездочела от лято и сън,
босонога, в жарава копнежна.
Зазорява ли, нощ ли е вън,
звездопад ли е - шеметно нежен.
Аз сънувам ли, теб ли докосвам,
вплели огън и устрем съдбовен
над гори и морета се носим
и изгаряме в танца любовен.
Ако мина през река от забрава
и сърцето си в камък превърна,
пак ликът ти във мен ще остане
и душата ми нежна ще върне.
© Вяра Дамянова All rights reserved.
