Ти
Казват, любовта е там -
дето мислите ти все препускат,
може би е тъй - не знам,
зная само, че не ме напускат.
С тях се будя сутрин,
вечер ме приспиват
в сънищата и пред погледа ми - ТИ,
тръпчици студени ме побиват,
телефонът дълго ако замълчи.
Казваш, любовта е тук -
в топлината на прегръдката ти тиха
и дошла е мълчешком, без звук,
нашите души се преоткриха...
Търсещи любовна тръпка,
детски, неуверени и плахи,
сторили сме първа стъпка -
напук на всякакви заплахи...
Казвам, днес ми е щастливо,
искам с теб да съм - ще бъда!
Пъдя вече чувството страхливо -
ТИ си ми последната присъда!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados
