Аз гледам те и знам, че няма смисъл
потокът ми от мисли да се спре.
Докато Бог на теб ме е орисвал,
ти - целият ухаещ на море -
вълните му без жал си завладявал
и вечните му стръмни брегове
с моряшки усет си дарявал,
ти - целият ухаещ на море…
А то, притихнало в тревога,
поискало е таен знак
да сътвориш и, в изнемога,
при него да се върнеш пак.
С целувките от морска пяна
"наказваш" суетните ни светове,
където вечно съм огряна
от теб - ухаещ на море.