Ти
ТИ
Като цвят от шипков храст,
като мирис на канела,
като болка – стара страст,
като малка мисъл смела.
Ти създаде красотата
във уюта на деня,
със стремжа на зората
с мъдростта на вечерта.
С лавандула от очите
даде на небето цвят,
с огън – в устните ти скрит е,
стопли всичко в моя свят.
Ти си цвят от шипков храст.
Ти си мирис на канела.
Ти си болка – стара страст.
Ти си мойта мисъл смела.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станимиров Todos los derechos reservados
